Ниският LDH може да предскаже реакция на CRC от бевацизумаб от втора линия

2023 Автор: Agatha Gilson | [email protected]. Последно модифициран: 2023-11-26 16:56

BARCELONA - Пациенти с метастатичен колоректален рак (CRC), които са прогресирали след химиотерапия от първа линия плюс бевацизумаб (Avastin, Genentech) и които имат ниски нива на лактат дехидрогеназа (LDH), могат да се възползват от продължаване на бевацизумаб, заедно с терапията на втора линия, нова анализът предполага.

Екип от италиански изследователи са открили, че пациентите с метастатичен CRC и ниски нива на LDH са имали значително подобрение на преживяемостта без прогресия (PFS), когато са били лекувани с химиотерапия от втора линия плюс bevacizumab в сравнение с тези, назначени само химиотерапия. Не се наблюдава такава полза при продължителен бевацизумаб при пациенти с високи нива на LDH.

Новите данни бяха представени тук на 18-ия Световен конгрес за стомашно-чревния рак.

Според изследователите, „предвид тяхната потенциална клинична стойност, тези данни заслужават проспективно и ретроспективно потвърждение в подгрупни анализи на други рандомизирани изпитвания на втора линия химиотерапия със или без антиангиогенна“.

В реч пред Medscape Medical News, водещият изследовател Федерика Марморино, д-р, отделение по медицинска онкология 2, Университетската болница в Пиза, Италия, подчерта, че тъй като изследването е анализ на данните от изпитванията, резултатите трябва да се тълкуват с повишено внимание и "нашата клинична практика не може да се промени според ретроспективните резултати."

Въпреки това, като се има предвид потенциалната роля на нивата на LDH като прогноза за ползата от bevacizumab отвъд прогресията, тя и нейните колеги планират проучване за валидиране на резултатите.

Подробности за проучването

Предишни проучвания съобщават, че има връзка между нивата на LDH и ангиогенезата и че повишените нива на LDH предполагат по-лоша прогноза при пациенти с CRC. Тъй като понастоящем няма клинични или молекулярни предиктори за полза за антиангиогенните агенти от втора линия в CRC, изследователите изследваха полезността на LDH като прогностичен и предсказуем биомаркер.

Екипът анализира данни от фаза 3 изпитване на Bevacizumab Beyond Progression (BEBYP), при което пациенти с колоректален аденокарцином, прогресирали с първа линия на флуоропиримидин на основата на химиотерапия плюс бевацизумаб, са на случаен принцип назначени за химиотерапия от втора линия със или без бевацизумаб.

Общо за 159 пациенти, записани в BEBYP, са докладвани изходни нива на LDH. Използвайки прекъсване от 300 U / L, екипът определи 42% пациенти като ниски нива на LDH и 58% като високи.

Няма клинично значими разлики в изходните и характеристиките на заболяването между групите с висок и нисък LDH.

Анализът показа значително взаимодействие между нивата на LDH и ефекта на лечението по отношение на PFS (P =.002). По-конкретно, пациентите с ниски нива на LDH преживяват значително подобрение на PFS, ако са получили химиотерапия плюс bevacizumab спрямо тези, на които се прилага само химиотерапия, при коефициент на опасност за прогресия от 0, 39.

За разлика от тях, няма значима разлика в PFS между групите с химиотерапия плюс бевацизумаб и само химиотерапия сред пациенти с високи нива на LDH, при съотношение на опасност 1, 10.

Екипът също така открива тенденция за значително взаимодействие между нивата на LDH и ефекта на лечението по отношение на общата преживяемост (P =.075), при съотношение на опасност от смъртност от 0, 55 за химиотерапия плюс bevacizumab спрямо химиотерапия само при пациенти с ниско ниво на LDH. Коефициентът на опасност при пациенти с високи нива на LDH е 1, 01.

По отношение на прогностичната роля на LDH в общата популация на пациентите няма значима връзка между нивата на LDH и PFS (коефициент на опасност за прогресия, 1.22 за високи спрямо ниски нива на LDH; P =. 222). Имаше тенденция за асоциация с обща преживяемост, при коефициент на опасност за смъртност от 1, 35 за високи спрямо ниски нива на LDH (P =.081).

Д-р Марморино смята, че липсата на значително взаимодействие между нивата на LDH и ефекта от лечението по отношение на общата преживяемост може да се дължи на „броят на пациентите е твърде малък, за да достигне адекватна сила, за да демонстрира разлика“.

Освен това оригиналното проучване BEBYP посочва PFS като основна крайна точка, с обща преживяемост, честота на отговор и профил на безопасност, избрани като вторични крайни точки. Това, предположи д-р Марморино, може да повлияе върху способността на настоящия ретроспективен анализ да открие значителна разлика в общата преживяемост.

Екипът все пак заключи, че пациентите с ниски нива на LDH по време на прогресията могат да се възползват от продължаването на бевацизумаб и че от „биологична перспектива ниските нива на LDH могат да показват, че инхибирането на ангиогенезата от бевацизумаб все още е ефективно“.

Не е декларирано финансиране. Авторите не са разкрили съответните финансови взаимоотношения.

18-ти Световен конгрес по стомашно-чревен рак (WCGC). Плакат PD-004. Представена на 1 юли 2016 г.

Следвайте Medscape Oncology в Twitter: @MedscapeOnc